Д-р Пачева, първоначално сте приета да следвате
специалност „История”, след което се прехвърляте към Факултета по
журналистика и масова комуникация към СУ. Какво провокира това Ваше
решение и как се насочихте към комуникационните науки?
Историята винаги ми е била интересна. Беше сред любимите ми дисциплини в
училище. Струва ми се, че имам склонност към анализа и вероятно затова и
историята винаги ме е привличала като възможност да разбереш събитията, да
свързваш гледните точки и да търсиш закономерностите. Мечтаех да стана археолог.
След първата година в университета осъзнах, че четенето по цял ден в
библиотеката не е за мен. Имах нужда от нещо динамично, интересно, нещо, което
да бъде провокация към самата мен и което същевременно да ми дава възможност
непрекъснато да научавам нови неща. Затова се насочих към журналистиката.
Подозирам обаче, че ако бях завършила история, пак бих се занимавала с наука.
Тази потребност да изследвам, да се задълбочавам, да търся явно винаги съм я
носила в себе си. И до сега се чувствам като археолог само, че в сферата на
комуникациите. Непрекъснато търся, а откриването на „находки” ме мотивира да
продължавам.
Какво удовлетворение Ви носи професията и откривате
ли негативи в работата си в сферата на комуникациите?
Работата в сферата на комуникациите е преди всичко стратегическа, но и
креативна и определено ми носи удовлетворение. От друга страна, хората, които „прескачат”
от практиката в теорията, се налага да запазят известна дистанция от ставащото
и да анализират случващото се през друга призма. Има нещо двойнствено в
състоянието на практика-изследовател – да си едновременно създател-съучастник,
но и аналитик. В даден момент една от двете роли надделява. Комуникациите са
сфера, която често поражда етични дилеми. Задачата на изследователя е да бъде
безпристрастен в оценките и обобщенията си. Критиката е задължителен елемент в
работата на всеки изследовател. Тя помага професията да се развива като не допуска
драстични отклонения в практиката. Пиарите владеят езика на убеждаването и
създаването на образи. Въпрос на принципи и личен избор е по какъв начин те ще
се възползват от тези свои умения – дали за явна/скрита манипулация с цел
подвеждане на очакванията на заинтересованите публики или в посока спечелване
на съмишленици за обществено значими каузи.
0 коментара:
Публикуване на коментар